ЕДИН ПОЕТ му рече: – Кажи за Красотата. А той отвърна:

ЕДИН ПОЕТ му рече:
– Кажи за Красотата.
А той отвърна:
– Къде ще търсите хубост и де ще я намерите, в случай че самата тя не е ваш път и ваш лидер?
И по какъв начин ще заговорите за нея, в случай че самата тя не изтъче речта ви?

Печалните и оскърбените ще кажат: ”Красотата е блага и нежна.
Тя върви посред ни като млада майка, полусвенлива в свойта дивна популярност. ”
А мощните в сърдечна пристрастеност ще кажат: ”Не, хубостта е могъщо нещо – внушава боязън.
Тя като вихър тресе земята под нозете ни и свода над главите ни. ”
Някои с изнурен и морен дух ще кажат: ”Красотата е спокоен мек шепот и мълви в духа ни.
Гласът и гасне в нашите мълчания сходно бледен светлик, затрепкал в боязън от сянката. ”
А неспокойните по дух ще кажат: ”Тя викаше към нас от планините -
гласът и бе тътен на копита, шибане на крила и лъвски плач. ”
А стражата към среднощ ще каже: ”На изток разсъмва хубостта. ”
По пладне пасажерът и труженикът споделят: ” Видяхме я – надвесила се бе над земята от чардаците на залеза. ”
Затрупаните в сняг ще кажат зиме: ”Тя иде с пролетта, подрипвайки от рид на рид. ”
Жетварките през задушлив ден ще кажат: ”Видяхме по какъв начин танцува с листопада със скрежна диадема в косата. ”
Всичко това сте казвали за хубостта, но на дело сте говорили за свои незадоволени потребности.
Но хубостта е не потребност, а възторг.
Не е уста, пресъхнала от жадност, ни празна длан, протегната за залък,
а е сърце възпламнало и тръпно, омагьосан дух, когато тъне в нега.
Тя не е облик, който ще видите, нито ария, която ще чуете – а по-скоро е облик, който виждате, дори и със затворени очи, и ария, която чувате, дори и със запушени уши.
Тя не е мъзгата в набраздената кора, нито крилото, сраснало се с нокът,
по скоро е постоянно цъфтяща градина и безконечният полет на благ рой.
О, люде орфалезки, хубостта е животът, разбулил святия си лик…
Но вие сте и животът, и воалът.
Красотата е вечността, съзерцаваща се в огледало…
Но вие сте и вечността, и огледалото.

 Из " Пророкът "
* Kahlil Gibran, Illustration from The Prophet